Проклятието на Надежда

Диамантът Хоуп привлича като магнит със своя наситен синьо-сив цвят и изкусителен блясък. Цената да притежаваш ценния камък обаче се оказва прекалено висока.

Собствениците на диаманта, сред които крале, султан, банкери и търговци, полудяват, фалират или умират

Прокълнат или не, диамантът Хоуп (Надежда – превод от англ. ез.) привлича като магнит със своя наситен синьо-сив цвят и изкусителен блясък.

Легендата за изключителния камък започва с кражба в Индия. През XVII в. пътешественик на име Таверние открадва голям син диамант от челото на статуя на хиндуистката богиня Сита. С този акт си навлича гнева на боговете и по време на пътешествие в Русия го разкъсват диви кучета. Преди това той успява да продаде диаманта, но огромната сума едва успява да покрие дълговете на сина му.

Според Сюзън Патч, изследовател на уникалното бижу, ис торията започва другояче и съвсем не е драматична. В книгата си „Синята мистерия: историята на диаманта Хоуп” тя пише, че гигантският диамант е намерен в мините на Голконда в Индия. През 1642 г. френският търговец Жан Батист Таверние го донася в Европа. Първоначалната му форма е на почти триъгълна пирамида, грубо шлифована, а каратите му – 112! Авантюристът продава ценната си придобивка заедно с още 44 големи камъка и множество по-малки на френския крал Луи XIV, по-известен като Краля Слънце, срещу внушителна сума. Това му донася благородническа титла. Таверние умира през 1689 г. на 84 г. в Русия при неизяснени причини, твърди Патч, която междувпрочем е дългогодишен технически сътрудник на института „Смитсониън”, настоящ собственик на минерала.

Мистериозният диамант остава над 100 г. в кралския двор на Франция.

Тъй като Луи ХIV не харесва грубата му форма, нарежда на придворния си бижутер да го обработи. Така от диаманта падат 45 карата. Официално е наречен Синия диамант на короната, или Френско синьо. Поставят го в златен обков и го окачат на панделка, която да краси кралската особа. Спорно е твърдението, дали бижуто донася беди и тревоги на Краля Слънце, по-скоро не, но неговият наследник усеща тъмната му мощ.

След смъртта на Луи XIV на престола сяда внукът му Луи XV. По негово нареждане обковът е свален и камъкът е инкрустиран в ордена „Златното руно”. Легендата разказва, че украшението му донася тежката смърт от едра шарка.

Следващият притежател на Френско синьо става Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета. Монархът често се кичи с него, както и кралицата. Приятелките й княгиня Дюбари и княгиня Ламбал също имат честта да му се радват до идването на Френската революция. През август 1792 г. прословутият диамант е прибран от революционното правителство заедно с цялата кралска хазна.

Само месец по-късно кралят е екзекутиран, а след година Мария Антоанета е пратена на гилотината

Загиват и приближените й княгини.

Междувременно, на 17 септември 1792 г. Синият диамант на короната е откраднат от разбойническа банда и години наред следите му се губят.

Изведнъж, около 30 години по-късно, се появява прешлифован в Амстердам, Холандия, в началото на XIX в. Според Сюзън Патч поради новата му форма никой не може да бъде сигурен, че става дума за Френско синьо.

Този път нищо неподозиращият собственик е бижутерът Фалс, който не успява да се порадва на уникалната си придобивка. Синът му открадва камъка. Фалс преживява много тежко случилото се – здравословното му състояние се влошава, наляга го психическо разстройство и изтощение. Бижутерът умира в умопомрачение. Когато разбира за последствията от постъпката си, синът се самоубива.

Съдбата връща Френско синьо отново в кралски двор – този път негов собственик, или жертва, става английският крал Джордж IV, който много скоро след това загубва разсъдъка си. Болен от алкохолизъм, подагра, атеросклероза и влошено зрение,

знатният управник умира в мъки и дългове

След смъртта му кралските скъпоценности биват разпродадени. Следите на мистериозния диамант отново се губят.

По неизвестен за историята път, в началото на XIX в. прокълнатият камък става част от колекцията на много богатия банкер Хенри Филип Хоуп, чието фамилно име приема. Брилянтът е едва 45,52 карата. Както предполагате, скъпоценният минерал е нарочен за раздорите в семейство Хоуп, както и за последвалия банкрут на фамилията. Легендата разказва, че след скорошната смърт на Хенри бижуто остава част от семейното наследство до момента, в който лорд Франсис Хоуп, внук на покойния банкер, стига до разорение. Съпругата му е категорична: виновен за това е прокълнатият диамант и трябва да бъде незабавно продаден!

Версията на института „Смитсониън” отново е различна. Богаташът Хоуп натрупал огромна колекция от скъпоценности, но така и не създал семейство. Затова след неговата смърт състоянието му преминава в ръцете на тримата му племенници. Диамантът Хоуп се пада на най-големия Хенри Томас Хоуп, който доживява безпроблемно до 54 години. Приемник на фамилната скъпоценност става синът му Франсис Хоуп.

Поради страстта му към хазарта той бива принуден да се лиши от притежанието на скъпоценния камък. Поради проклятието или не, Надежда отново отива на търг.

Този път легендата продължава с историята на американския търговец Джоузеф Френкел, който печели наддаването. И той не се разминава с нещастията.

Стига до пълен банкрут. Без пукната пара, той е принуден да продаде диаманта

На следващия търг попада в ръцете на турския султан Абдул Хамид II срещу 400 хил. долара. С бижуто той закичва коприненото бельо на любимата си съпруга. Мълвата разказва, че за да й угоди, управникът заповядал да бъдат хвърлени в морето повече от 100 красавици от харема. Капризите на неговата фаворитка, а може би точно синият диамант, докарват султан Абдул до пълно умопомрачение. Владетелят собственоръчно слага край на живота на своята изгора. През 1909 г. султанът е детрониран и изпратен на заточение в Солун.

Още преди смъртта му диамантът на надеждата попада у гръцкия търговец Мантаридес,

който пък пада в дълбока пропаст заедно със семейството си

Въпреки черната слава на синия диамант французинът Коло го откупува. И него го сполетява съдбата на Френкел – тотално разорение и смърт.

С опасното бижу се сдобива руският граф Калитовски, когото смъртта застига мигновено.

Според версията на изследователката Патч Саймън Френкел пренася Хоуп в Америка в началото на XX в. На новия континент камъкът преминава от ръка на ръка, докато накрая по пада у известния Пиер Картие. Той упорито търси купувач и накрая го намира в лицето на богатата Евалин Маклийн. Тя разкрива пред Картие своите предпочитания към предмети с лоша слава, защото на нея те винаги донасяли добър късмет.

Според Сюзън Патч тази ексцентрична особеност на Евалин кара бижутера да разкраси съдбата на синия камък с цяла поредица трагични събития. Заинтригувана до краен предел от историята, богаташката купува бижуто и се появява закичена с него на всеки официален прием.

Но дали Хоуп донася добър късмет на лейди Маклийн, остава спорен въпрос, въпреки нейната искрена вяра в това. Мнозина смятат, че проклятието не пропуска да напомни за себе си и в този случай. Първородният син на заможната дама,

Винсън, загива в автомобилна катастрофа едва 9-годишен. Дъщеря й се самоубива на 25,

а съпругът й бива обявен за умопомрачен и изпратен в психиатрична клиника. Той остава там до края на живота си през 1941 г.

Знае се, че през 1949 г. американският бижутер Хари Уинстън откупува диаманта, който вече е част от пищна огърлица, от вдовицата Маклийн, която най-вероятно е искала да се отърве от купищата връхлетяващи я нещастия.

Хари Уинстън го подарява на института „Смитсониън” в САЩ и може би е единственият човек, наистина незасегнат от адската сила на изящното бижу. Диамантът Хоуп и до днес е изложен в американския институт като неповторим и необясним екземпляр.

Нравится 11