Преди години, когато
рокендролът беше млад
и да се свири на китара
не беше още занаят.

Созопол беше малък град,
а аз - певец световно непознат...

“Блажени години”, Георги Минчев

И преди години, и сега съм
си певец световно непознат, като се изключи твърде проблематичното ми
участие в концерт в кварталното читалище, когато бях на възраст шест
/6/ години и половина.

Тогава с още около 43 ситни,
отровни цианкалийчета, прочувствено забихме атавистичното парче “Вълкът
и седемте козлета” - аз, естествено, в ролята на козле /едва се удържам
да не напиша коза/.

Песента извика, както следва:
сълзи от гордост в очите на цифром и словом 86 родителя; неподправен
културен ужас в душите на Мими и Развигор; пълноценно вокално раздаване
и тежка сценична треска у изпълнителите - повече у козлетата, по-малко
у вълка.

Последният предпочиташе да си
бърка в носа, вместо напрегнато да пее “с хитрост и взлом ще вляза
аааааааааааааааааз”. Ние, за компенсация, блеехме вакло и то предимно в
тавана.

Оттогава минаха много години, аз
спешно прекратих музикалната си кариера, а Созопол растеше ли, растеше
и внезапно вече не беше оня малък град.

2008 година Сл. Хр., Созопол, 1 през нощта

Лежа в хладните чаршафи и се
чудя как, по дяволите, успях да изгоря толкова яко, че като се усмихна,
да ми се набръчква кожата около кръста.

Флаконът с Пантенол ми е до главата, където на някои девойки обикновено им стои вибраторът. Съдба.

От време на време ставам и
обливам корубата с гадния спрей, мислейки си колко по-удобно би било да
имам под ръка кофпомпа или поне някаква градинска пръскачка, за да
постигам по-равномерно покриване с пяната.

Приличам на току що угасен
пожар, но в тежки медицински ситуации като тази суетата си наляга
парцалите и не се обажда. Заспивам угнетена.

2.30 през нощта.
Събуждам се от неистов женски крясък. Не е чайка, те не пищят чак
толкова неврастенично. Не съм и аз, май. Изваждам четвърт кило пяна от
ушите си, за да съм сигурна, че нямам халюцинации.

Не, нямам. Отнякъде се крещи.

К-к-к-к-к-какво толкова, бе, Владо! Просто отидох да изпия една мента, какво толкова!

Кво, наистина???

Владо сумти нещо, дето не го чувам. Още.

К-к-к-к-какво ще ти стане,
ако ти го гледаш една вечер? Д-д-д-д-да го нахраниш и да го сложиш да
спи, толкова ли е сложно, бе, Владо?

Ми, мен ако питаш, не е, ама Владо явно има друго виждане по въпроса и го изразява.

Той си има майка! Как може такова нещо - оставяш си детето и ходиш да пиеш. Писна ми от пиянските ти истории!!!!!!

Пяната сама излиза от ушите ми. Егати, една мента да не изпие човек.

К-к-к-какви пиянски истории, бе! Просто ми беше приятно и останахме да си поговорим още малко, и си поръчах още една!

Леле-мале. ДВЕ. Оставяме
настрана заекването. За Владо майката, съпругата, по-добрата половинка,
жената, красивата Елена изведнъж се свива до “моята лъжа, мъгла и
дъжд”. И най-вече - моят въпрос. Ми тя така утре и три менти ще изпие!

Смокът обаче не се оставя.

З-з-з-защо така ми говориш,
бе, Владо??? С-с-с-само да стоя вкъщи, да го гледам, да го храня, да
ч-ч-ч-ч-истя и да готвя ли?? Толкова ли е сложно ти да се погрижш за
него веднъж?

Ееее, тва вече го каза, сестро.
Трябва да заложиш на нещо ново. Някакъв удар под кръста, щото иначе
следващата ти мента ще е към 2015-та.

Владо отново сумти нещо
неразбираемо. Освен ако няма говорен дефект най-вероятно и той е
излочил два-три литра, и въобще нещата стават интересни.

П-п-п-п-писна ми от теб /кресчендо/! От тъпите ти приятели, о-о-о-от работата ти, от всичко. Не ме уважаваш, бе, Владо!!! /опаааа/.
К-к-к-акво толкова съм направила? Имаше ядене в хладилника, можеше да
си сготвиш! Гладен ли си, искаш ли сега да ти опържа яйца с
кренвиршчета? Ей сега мога да ти опържа, искаш ли?

???!!!!!!

Кренвиршчета??? Да му пържиш кренвиршчета???

На тва му се вика корупция. И най-вече тъпота.

Владо, естествено, не ще
кренвиршчета. Иска да я бие. Говори й колко е тъпа, как си е зарязала
детето, каква овца, кокошка и патка е, заповядва й да ходи да си ляга.
Тя се опъва като магарица /овца, кокошка, патка/.

Н-н-не искам да си лягам! Нещастник! Вдигна ми кръвното, а после – лягай си.

И мойто също, с тая разлика, че аз искам да си легна.

Изрод!! С-с-с-с-ъсипа ми
живота!!! От тая минута ти казвам, че повече нямаш жена! Забрави за
мен!! /трясссс, врати се блъскат, нещо пада, може би Владо, може би
смокът, може би двамата, после нещата постепенно утихват/.

Става ми тъжно, смотано, гадно.

Най-малката социална единица ми
смърди на мента, ревност, нещастие, мизерия, разбити мечти, избити
зъби, женски сълзи и мъжко его.

Опитвайки се отново да заспя, си мисля:

колко нещастие има по света, конкретно в Созопол

колко щастлива съм, всъщност, че мога да се удавя в мента, без това да налага пържене на яйца в 3 през нощта,

как задължително трябва да избягвам житейско стълкновение с Владовци

и, преди да заспя в пяна и люспи,

колко съм гладна.

Искам кренвиршче!