12.10.2012
33, Велико Търново, Болгария
живота ми няма посипани с рози фази
само лицето знае как сълзи да пази
и предмети лежат и пречат ми счупени
скъсани снимки горят от моменти отминали
напомнят ми колко е счупен е живота
коя ще го досчупи чакам на входа
на душата,коя сега ще се развихри
коя ще е тази,която в сърцето ще се шири
хиляди бири и пак не мога да забравя
боклука минал през него,сега кво ще заваря
айде за днеска си избирам маска с усмивка
поемам си риска,на хората около мене прая чистка
извивката на гласа ми издига се нагоре
за пореден път чакам от сълзи море
но вътре само,вънка усмивката лицето покори
в домашни двори с болка най добре се твори
знам ли? но така правя,когато нещо се обърка
сбъркан ли съм,но в мен нито една пеперуда не фърка
само едно ме човърка,как и защо,боже
един да обича забравя,а друг не може
лягам в моето ложе,тавана се вглеждам
само до един въпрос римата си свеждам
да подреждам около мен само мрак знам как
и научих се като други как се подлага крак
нямам знак да продължа да търся тебе и нея
вече не владея дори това което копнея
да умея мога хиляди неща,боже спаси ме
защо точно тук ръката ти изръси ме
виждам на къде да продължавам,но как не знам
защо не ме хвърли в тоя живот поне ням
сляп да бях за случващото се около мен
а пред мен само твоя лиг от хората измислен
с ум избистрен за любов не искам да спирам
газта натискам,в него за нея място нямам
16 просмотров
Комментариев пока нет.
Будь первым - напиши свой комментарий.