Й така ...Той се качи в любимия си джип и потегли. Както обикновенно ,отзад стабилно закаченото ремарке с добре опакованата върху него ветроходна лодка се поклащаха в ритъма на дупките.Той винаги предпочиташе късните часове за пътуване, поради по-слабото движение. И въпреки това магистралата между Бургас и Пловдив си беше натоварена.До София оставаха само стотина километра ,когато той чу адския трясък .Сякаш бомба се взриви под колата ,тя подскочи падна по таван ,стържейки асфалта ,пръскаща искри стъкла и ужас .Тогава той изскочи и погледна назад.На трийсетина метра видя ремаркето и забитата в него черна кола.От краката ,ръцете и главата му течеше кръв но писъците от предната седалка го накараха отново да влезе в колата и да извади заклещената си приятелка. Така се приключиха и плановете му за месеци напред,понеже си останаха ,болката ,заемите за операции ,лекарства и патериците с които едвам потропвам и до днес ....Защото ТОЙ - БЯХ АЗ....

Нравится 2