Честно казано изобщо не разбирам някои от общовъзприетите "истини". Например ако обичаш някого, който не споделя чувствата ти и е с друга. Всеки би казал, че щом го обичаш, си готова да я убиеш, измъчваш... Никой не си дава сметка, че да обичаш някого означава да обичаш и онези, които го правят щастлив, които могат да му дадат онова, което ти не можеш. Неговото щастие, независимо с коя е, да те прави най-щастливата жена. Според мен това е истинската обич.

Също така всички сме чували израза "Обичах те докато ...", продължението е различно според случая :D Аз мисля, че хората, които го казват или никога не са те обичали, или сега като ти го казват, те те лъжат. Помислете малко :) Ние всички обичаме семейството си, роднините си, приятелите си. Ще ги обичаме винаги, каквото и да казваме, колкото и далеч да сме един от друг, както и да се държим с тях или те с нас. Някъде дълбоко в себе си винаги ще се чувстваме свързани с тях, винаги ще ни боли когато страдат, ще се радваме когато са щастливи. Така ще е докато издъхнем. :)

Чували сме и "Далеч от очите - далеч от сърцето". И с това не съм съгласна. :) Ако беше така всички щяхме да се забравим един ден. Ако живееш далеч от родителите си ще ги забравиш ли? Ако си далеч от приятелите и хората, които значат нещо за теб също няма да ги забравиш, защото те са и винаги ще бъдат в сърцето ти, в мислите ти, в спомените ти. Все ще има нещичко, което да ти напомня за тях.

Слагам на едно място родители, роднини, много скъпи приятели и любими хора, защото всички тези хора имат един и същ адрес - сърцето. Там те ще живеят винаги независимо от развоя на събитията.

Повечето си мислите, че не можеш да обичаш повече от един човек. Не е вярно. Прочетете пак предния абзац и помислете пак преди да кажете, че не съм права.

Нравится 14