„Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта!”
„За кака Сийка” Чудомир

„И аз не обичам...” – това сигурно ще кажат мнозина, когато стане дума за този широко разпространен социален феномен клюката. И така, както никой не я обича, се оказва, че ½ от лежерните, приятелски разговори са относно факти, много по близки до клюката, отколкото до истината. Разбира се, става дума за онзи тип разговори, породени най-вече от скуката, от липсата на реални и интересни случки в живота и нуждата да се задоволи гладът с едно по-пикантно „ястие”. Доказателство за това са множеството жълти вестници и високите рейтинги на клюките за световноизвестни личности. Клюката е информация, която не ни засяга пряко, не ни носи и полза. За сметка на това пък е с голям потенциал за създаване на конфликти. Те са като новородено, което бързо наддава на ръст и килограми. Подхранват се от енергията на хората и от желанието им да споделят, пише Hera.bg.

Клюките могат да вгорчат живота на някого повече от горчилката на блистер аналгин на празен стомах. Но това са злобните клюки, доближаващи се най-вече до клеветите. Клюките не винаги са лъжовни. Както във всяка шега има и доза истина, така и в някои клюки има късчета реалност. Попроменени са обаче заради дългата верига, по която са минали, и поукрасени от хората с по-богата фантазия. Клюките са и добър PR. Черен или не, добър или лош – няма значение. Факт е, че историята познава случаи, в които световноизвестни актриси водят дела за клевета срещу медиите, а в същото време сами пуска видеоклипове със специално съдържание в интернет, за да повдигнат рейтинга си. Другият вид клюки – от типа леко, несдържано любопитство, са истински антидот на скуката.

Клюката е вирус. Прихваща се много лесно, може да я носите дълго и дори да я унищожите, но може и лесно да я предадете на друг човек, заради силната й прилепчивост. Напира като кихавица и също като нея може да излезе непредсказуемо и спонтанно. Другият я предава на трети и т.н. Също както различните вируси имат различни симптоми, така и клюката води до различни резултати – може бързо да бъде забравена или да се разпространи вълнообразно, помитайки всичко по пътя си.

Клюката замества липсата на истински новини. Затова, когато нищо ново не се е случило, хората прибягват до измислиците.

Клюката е чесало за езика. Порастването на млечните зъбки на бебетата е съпроводено със сърбеж на венците. Затова чесалките се оказват много полезна вещ. В живота на възрастните клюката е именно тази чесалка. Когато те засърби езикът – споделяш на другия, когато искаш да говориш, а няма какво – импровизираш.

Клюката върви с чашка кафе. Ако съзнанието на човек е ангажирано със сложни бизнес дела, здравословни или социално-битови проблеми, той няма време за клюки. Но когато животът му върви в определени релси и се е отдал на кратка почивка от деловите ангажименти, съзнанието се освобождава и темите за разговори се променят. Лежерната обстановка, приятелската близост и топлият дълъг следобед са обстоятелства, предразполагащи към клюкарстване. С увеличаването на скуката и изчерпване на съществените теми за разговор се доближаваме до забранената територия. И лека-полека навлизаме в нея с първа крачка - обсъждане на липсващите от компанията, втора - споделяне на нещо случайно дочуто, трета - коментар на друго и т.н.

Ако клюката е антидот на скуката, то антидотът на клюката е мълчанието. Това е единственият начин, по който успешно може да бъде прекратен нейния живот. Клюките не са белег на определен пол. Клюкарят както мъжете, така и жените. Дребната, несъществена, не нараняваща клюка не е опасна по своята същност. Тя не навлиза в чуждия живот или ако го прави, поне не е на дълбоко. Тя е като чилито в соса за пица или чесъна към таратора – можем и без тях, но с тях е по-вкусно.

Нравится 13