Дневник пользователя sAmOtNIcHkY
Все още притискам писмата ти до устните си
и с целувки ги запечатвам в съзнанието си...
Не бих могла да се изправя сама срещу живота, ако нямам твоята светлина,но всичко се разпадна в мига, в който ти отказа да се бориш...!
Така че, сега може да се разбиеш в преградите на сърцето ми.
Да удавиш съжалението си в душата ми...
Ти никога не си имал нужда от моята помощ,
продаде ме, за да спасиш себе си!
Не искам вече да слушам за позора ти...
Отново бягаш - никога няма да се промениш!
Нима ангелите лъжат, за да не се разпаднат?
Любовта ми към теб беше наказана преди много време...
И АКО ВСЕ ОЩЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВАМ, НЕДЕЙ НИКОГА ДА МИ ГО КАЗВАШ!
АКО ВСЕ ОЩЕ ТИ ПУКА, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА РАЗБИРАМ!!!
Един филм,разказан през погледа на Немците =]
Всеки страда и обича,а после плаче и дълго мълчи.Всеки вярва в някого,докато той не го нарани.
Не искам да ме търсиш. Не искам да ми се усмихваш. Можеш дори и да не ме докосваш.Искам само когато четеш това, да виждаш мен. Не, не лицето ми, не очите ми, не косите ми. Искам да видиш мен!Тази, която изрича тези думи, е моята душа. Искам да можеш да видиш същността й. Да се докоснеш нежно през обвивките й, докато я видиш съвсем истинска- гола и невинна.Искам да усетиш това приказно вълшебство, което шепнешком да се прокрадне до сърцето ти. О, как копнея да ме изслушаш, да се опиташ да ме разбереш! Не е лесно истински да ме познаваш,…
На 19.февруари.2012 година се навършват 139 години от обесването на Васил Левски.
На 18 юли 1837 г. е роден
Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола. Той учи в
родния си град – Карлово, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с
помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий,
а година по-късно става дякон.
На 3 март 1862 г., под
влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и
постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за
Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски,…
Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вятъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му…