Дневник пользователя NotASaint
Скъпа светлина на моите дни,
Безмер от щастие незамно,
Пътека тиха без следи,
Оставила ме без утеха...
Небе покрито с хиляди брилянти,
Очите греят от екстаз,
Студени устните и те немеят,
Замлъкнаха и те завчас.
чувства мъртви и думи без стойност
прикрирта дълбоко тъга
какво да ти кажа...какво да направя...
изчезва многоцветната дъга......
празен поглед без никакви чувства....
прострян над безкрайната шир..
колко надежди угасват в момента...
и носят след себе си мир..
сърцето горещо и то се предава..
прекланя се пред вечността..
а тя ми се вижда някак си странна..
безплътна и пуста,в тъма...
трептящите длани протягам към теб..
за сетен път да усетят страстта..
и след това самотни да увехнат..
като на розата красивите листа...
Смях ,радост....надежда
а после празнота!
Тишината на нощта нахлува и се вселява в душата ми........
и в тази същата тишина чух как сърцето ми се счупи на хиляди парченца.......
парченца който никога няма да събера....
парченца които са като малки части на един пъзел....
пъзелът наречен живот!
Чудя се дали мога да ги залепя...дали някой е измислил такова лепило...
та нали вече можеш да залепиш вс само с една капчица от вълшебното лепило...а дали сърцето ми ще може да се събере ? дали си струва да опитам ? какво ще стане ?
и дори да може да се залепи...то дали ще мога да събера всички части от него...
та нали…
Лудост е!!! ...
как бих могла да те желая...
нима възможно е да пожелаеш сам греха...
и как като и всяка друга е за теб копняла....
и искала..и чакала...
и чака до сега!!
А ти си толкова безумен..
прекрасен си като небесен лъч от светъл ден..
като единствен дар небесен..
омаен страстен ...непленен...
и как кажи ми бих могла да те желая..
нима възможно е да спреш дъжда навън ...
или да можеш в собсвения си безмер душевен
да покориш страха...и да надвиеш своя сън...
и с всяка наша среща полудявам...
и грабя с шепи от страстта..
която всяка част от мен изгаря ..
и носи болка сутринта..
и всеки спомен тук по мойта кожа...
болезнено напомня ми…
No one can see the pain that we hide,
They're happy for us to keep it inside,
Our fear is our own; they don't want to know,
Why sould we involve them; why should it show.
Ден-студен,мрачен....вали....Поглед едничък запомнящ всичко ставащо наоколо!!!
Зимата разголва пред нас своя свят....свят в който нищо неможе да бъде скрито !!!
Искам само да ти кажа,че много те обичам и да ти благодаря за всяка една усмивка и топла дума(ме4ета)
Ти си един невероятен човек,който заслужава цялото щастие на земята:)
А за някого то е........Щастието в живота е съставено от онези малки скоро-забравени неща - очарованието на една целувка или една усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент:)