Стрелките сочат 12..притварям очи ..тишина!

За миг долових топлината...топлината на една душа.

И колко ще ми струва се питам,сега да се влюбя в теб?

Какво ли ще заплатя да те имам, за миг да се чувствам човек?

Дали си струва да рискувам ,да дам сърцето си на някой днес,

Или да избягам както правя..да не оставя спомен,ни кост ни вест?

Или да дам на теб аз всичко мое,

Сърцето ,тялото и своите мечти, и да треперя всеки ден от страх скована ,

Дали ще видя пак твойте очи?

Така във мисли времето отлита...минава час,а ти лежиш до мен..

Така красив и нежен като ангел,дали такъв ще си останеш и след ден?

Минава още час,а аз не спя.

Какво ми става ? – Полудях!

Защо се чудя, а не спя, нима това във мен е страх?

Нима съм толкова сломена, и нямам сили за това.

Със себе си се боря във момента,а нежност иска моята душа!

Нравится 2