За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
…
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни
причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки
изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на
неговите приятели.
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше
късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със
сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо
това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато
затваряме очите си,…
Есен
Милена Йорданова
Едва ли някой може да те спре,
щом тръгнала си вече из гората
с палитрата и с четката в ръце,
За какво са тези две ръце,
ако нямат дяволска магия
да откраднат нечие сърце
и от него грехове да пия.
За какво са тези две очи,
ако в сладката им изневяра
виното любовно не горчи
и безумството не се повтаря.
За какво съм раждана жена,
ако няма кой да ме залюби
под една висока планина
и за мен дори да се погуби.
Боже, искам още да съм млада,
боже, чуй едничкия ми зов:
Изпрати ме,ако искаш в ада,
но не ме оставяй без Любов
Септември си тръгва. Последният намек за лято
поема нагоре и вече преваля баира...
А долу се плъзга самотното време, когато
животът узрява, поема си дъх и умира…
И не че е тъжно – светът се търкаля, не спира,
пилее си дните с куража на сетен бездомник,
отдавна разбрал, че животът съвсем не умира,
а само заспива дълбоко. И нищо не помни.
Напролет ще хукне, изпънат и здрав като камък,
ще погне стадата надолу, задъхан и потен,
дори не усетил, че всъщност умиране няма,
а само забрава за всички предишни животи.
Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ...ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те! ¦
¦ Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква…