Дневник пользователя moni56

Колко дълго те търсих- Любов,

във всички заливи, залези и сенокоси,

във прашните думи-клишета измислени,

игра на театър, без много въпроси...

Когато не знаех това ли си ти

електрически ток прониза моето рамо,

с вулканична сила ти ме плени

и твой постоянен пленник…

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богат,
нито сиромах ще стана аз!...
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа…

писмо
дамян дамянов
Ти пак си плакала
над тия редове,
с моминска обич и тъга по мен
от всеки ред следи от сълзите солени
от всеки ред гласът ти ме зове.
Засрамила си се от твоята
тъга
сълзите с гума си изтрила, но
петънца остават и сега
а чуствата с гума трият ли
се мила?

Олеква ти,когато си простил!
Олеква ти,когато ти прощават!
Човекът на Земята все греши...
единствен Бог- безгрешен ни прощава!

Бях там в една юлска сутрин,
за да потърся любовта,
със силата на новия ден и зората
и с прекрасното слънце.
Под звуците на първите птичи песни
тръгнах от дома
по средата на бурята
и на нощта зад мен,
и на моя собствен път.

С новия ден дойде решението -
ще търся теб!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои…

 КРАИ---Д. ДАМЯНОВ                   НАЛИ ТИ КАЗАХ"КРАИ"       ЗАЩТО  БОЛИ?        ЗАЩО В СЪНЯ МИ ИДВАШ ВСЯКА ВЕЧЕР И СЕ УСМИХВАШ С НЕЖЕН И ПРЕКРАСЕН ЛИК.НАВЯРНО АЗ НЕ ТЕ ОБИЧАХ В ЖИВОТА МИ  НЕ БЕШЕ  САМО ТИ,НО В КРАТЪК С.ЬН НА ТИХИТЕ МИ НОЩИ НАИ- ХУБАВ СПОМЕН ЩЕ СИ ТИ                                                                                        

МОЛИТВА

Дядо Боже, погледни ме,
виж сълзите в моите очи...
Дядо Боже, прегърни ме,
чуй сърцето ми крещи...

Дядо Боже, дай на мен и мама сила,
за да продължим тежката борба...
Дядо Боже, дай на мен и мама вяра,
за да не скланяме глава пред болестта...

Дядо Боже, бди над всички хора,
защото те са със добри сърца..
Дядо Боже, бди над всичките деца,
за да не познаят те скръбта...

Дядо Боже, благодаря ти от сърце,
че съм жива и че съм обичано дете. .
Дядо Боже, благодаря ти от душа,
че имам майка, батко…

Това, което цял живот градих,
до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, който посадих,
до корен някой снощи ги осече.

Остана ми един разгърден двор,
навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор
от мъка престарялото ми куче.

И гледам ви със тия две очи,
отдавна преживели всяка клада,
душата ми, родена да горчи -
вземете ми и тях! Да ви присядат!

Халал да ви е празният ми джоб
и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гол ще ме приеме...

Ще дойде и твоята есен

Прелъстяваш, изоставяш -
туй е твоят занаят.
Красота неземна имаш,
но в сърцето си си гад.

Със мъжете си играеш,
като с кукли на конци.
Любовта у тях разпалваш,
а след туй изчезваш ти.

Ловиш следващата жертва -
някой нов загубеняк.
Не ти пука нищо друго,
освен портфейла да е як.

Тъй живееш си живота
скачайки от мъж на мъж.
Но и при теб ще дойде есен,
ще те залее студен дъжд.

Ще увехне красотата!
Ненужна ще си вече ти!
В плен ще си на…