Дневник пользователя moni56

Губя те.
Намирам те.
Откривам те.
Заливаш ме!
Удавям се.
Изправям се.
Във криза съм.
Без риза съм.
Раздавам се.
Отчайвам се.
Отказвам се.
Нападам те.
Разяждаш ме.
Спотайвам се.
Забравям се -
забравям те.
Във въздуха
улавям те.
Целувам те,
сбогувам се.
Погубвам те.
Изтривам се,
изхвърлям те.
Сънувам те.
Жадувам те.
Залавям те.
Оставям те.
Но връщам се
и паля се.
Разливам се
и скривам те,
и впивам се,
изпивам те.
Без дъх, до край,
до дъно...
И бавно полудявам ...

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

Недосегната

Въздухът е чер като отрова,

мътен е и страшно ме души.

Вятърът - артист и стар, и ловък -

хвърля се от кестена плешив.



Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.



Искам като прах да побелея,

бяла като брезова кора,

в сенките добри да се прелея

и да бъда като тях добра.



Щом на белотата ми посегнат

нощи като прилепно ято,

да не позволя…

Всеки ден по мъничко се губя.
Тръгвам си. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен – като за стих.

Онова, което те тревожи.
Търсиш дума, смисъл, знак и глас.
Искаш да го кажеш, а не можеш –
ей това неможене съм аз.

А когато всичко ти е ясно –
сбъднато, и песенно, и сън! –
как бих искал да ти кажа: аз съм!
Как бих искал, но – уви! – не съм.

Ето те! От тия, дето чуват
тишината – дето аз се крих.
Не мисли за мен като за…

Ти все тъй малка си била!
Но и огромна си, защото
побра орловите крила
и крачката на своя Ботев!

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи…

Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.

А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.

Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.

Добре дошъл в живота ми (на нищо не приличащ)
събуй се, влизай - чувствай се поканен...
Да знаеш - за последен път се влюбвам и обичам
до лудост, необятност и безкрайност...

Затуй ако за кратко си дошъл - кажи ми просто
за да предвидя колко часа мога да ти се любувам,
да гледам във очите ти, да те целувам и докосвам...
Да правя с теб любов, преди да спра да съществувам....

Понесох много удари в живота си, но знай
най-страшно е да понесеш когато някой си отива...
Преди…

Аз още съм жена

и още търся нежността,

...и още сякаш съм суетна,

забравила за възрастта.

Аз още искам ти да ме ухажваш,

да ме целуваш, макар и уморен да си.

Аз още искам звездите да ми сваляш

и за танц да ме поканиш, както и преди.

Аз още искам да съм пъргава и мила,

живот макар жестоко да ме мачка.

Да нося още женственост и сила,

въпреки годините с бързата им крачка.

Във бръчките ми…

Песничка

С тишината на едно отсъствие,

с блясъка на твоето присъствие

ти ме победи . . .

мина страшно много време,

пълно с всякакви проблеми,

а дъждът вали . . .

Напомня ми за нашта среща,

за ръцете ти горещи-

нямахме пари.

Бяхме много…