Дневник пользователя moni56

Еньовден е.
Най-дългият ден.
Най-ранното утро.
Най-късния заник.
Най-жаркото пладне.
Най-росната трева.
Най-уханните билки.
Най-чистото небе...
девствена земя...
Най-искрени чувства,
...
любовни копнежи...
Песен на птички,
ромон на поточе,
шумолене на листа,
стъпки в тревата...
Аромат на сено.
Топлина на прегръдка.
Светлина в моя ден
Обич за мен...
Еньовден!

Дядо Коледа,пиша сега...
Дядо Коледа,пиша сега,
аз пораснах,пораснах голяма.
Зад усмивката крия тъга,
много хора любими ги няма.

Промениха се много неща,
някак стана светът по-студен.
Промени се дори любовта,
все по-труден е всеки нов ден.

Ала ти хич не си променен,
все си същият старец вълшебен.
пазя още детето във мен,
вярвам в теб,още си ми потребен.

Пак ще дойдеш със пълен чувал
през нощта и снегът ще блести.
Знам,че в него с любов си събрал
на дечицата всички мечти.

Дядо Коледа,спирам сега,
спомен мил си от моето детство.
Зад усмивката крия тъга,
имам…

Колко ли струва сълзата, която
на приятел в очите блести
и която превръща в поточе водите,
а после във буйни реки.

Колко ли струват монетите дребни

Когато си на двадесет години
благословен е всеки ден за теб ...
Даряват те със хубост и със сила
на младостта най–щедрите ръце ...

Но после рамената натежават,
понесли и добро и недобро ...
От преживяното белези остават,
косите се превръщат във сребро ...

Едно след друго всичко отминава
и знаеш – няма връщане назад!
Но някъде в сърцето ти остават
Неизживяните докрай неща ...

Опитай с времето да се пребориш,
събрал в едно и спомен, и мечта,
така ще можеш мъдро да повториш
и най-неповторимите неща ...

И пак ще бъдат твои и подвластни
вълшебствата,…

Здравейте, Българи, в земи далечни,говорещи на всякакъв език...
Нали на български мълчите вечер?
И плачете със български сълзи...

Честита Коледа! Добре ли спите?
Тук депутатите спокойно спят...
В небето чуждо как блестят звездите?
Тъй топло ли, като над бащин праг?

Не казвате. На български мълчите.
И бягат мислите ви все назад...
Назад... Към гробовете на бащите,
където тихи свещи не горят...

Назад... Към майките, които в здрача
на коледната вечер са сами...
Късмети слагат в българска погача,
с надеждата за по-честити дни.

Наздраве, Българи! Добре ли спите?
Тук спи спокойно всеки депутат.
Подаръците плачат под елхите.
…

Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с…

Obi4am da obuvam parvo lqvata obuvka. Obi4am da znam kolko e 4asat. Obi4am da piq kafeto si v moqta 4a6a. Obi4am da 4upq.Obi4am da pravq seks na tamno i na svetlo,no ne i s vseki. Obi4am da patuvam. Obi4am xora sas "stilni"du6i. Obi4am da "biq"ka4estveni 6utove na neka4estvenite ne6ta. Obi4am da nesam sama. Obi4am da sam sama,kogato s men e 4ove4e s "klo6arska"du6a. Obi4am moreto. Obi4am da sam 6tastliva. Obi4am da gre6a. Obi4am da popravqm gre6kite si... OBI4AM PROSTO DA OBI4AM!!!...

***
Можем просто
от кон да я видим,
колко път е -
ще го минем пешком:
две денонощия
от Девин
до Видин
и толкова
от Емине
до Ком.

Коледно ухание

На Коледа започна да ухае,
на топло мляко с мед. На чудеса!
И празнично е. Пак ще ме омае
Добрия старец с нещо през нощта.
Оставих курабийка с чаша мляко,
чорапче и писмо от все сърце.
Камината ме стопля като в лято.
Напомня ми на мамино селце...
На тиква печена - да е с канела!
На ябълките с карамел и сок.
На бабината плетена дантела...
На сбъднатост напомня. И на Бог.
Обичам го Декември. Да го има!
На празничност напомня, на уют.
Такъв да бъде в тази нова зима.
В душите мир да е! Навън пък-студ.

Най - трудно се рисува Самота!
Очите и... (Са толкова големи)?
Но огънят във тях е твърде плах.
За да събуди утрото. (На вените).

Да светне! (На красивото лице)!
Една усмивка само? Неочаквана?
Тогава. (Днес се радва на фенер).
Уплашена от четка! И ръката ми?

Аз искам да ѝ кажа: Че съм благ!
Сърце как бие чувам? (Учестено).
Едва ли ще повярваш? Знам това.
(Те) камъни са хвърляли. По тебе!

Щом вятърът(от Север) е вилнял!
(Оставяйки в косите ти от бялото).
Сам Господ те е лъгал: С буква Я,
(девизът ми е) почвай. Изначален.

И смятайки,…